По пътя на дантелените облаци / Розалия Александрова

Розалия Александрова


По пътя на дантелените облаци

Поредна среща на интелектуално-поетично общество „Квант и приятели” с Лятна академия „Огънят на Орфей”. Този път – в Разлог.
Да се завърнеш в Разлог, дори ако не си бил там преди. Така се усеща атмосферата в този чуден български град,  разположен уютно между три планини: Рила, Пирин и Родопите. Толкова малък като изоставено дете някъде в безкрая, толкова близък с широко отворените врати на капанчетатата и красиво оформените градини с рози и храсти, с живописния поток, хванат в чистото корито сред центъра на града, с подредения парк, в който един срещу друг отстояват себе си Васил Левски, Пейо Яворов и Никола Вапцаров, а отстрани проблясват необичайно стърчащи високоетажни хотели и търговски центрове. Небето е в бели дантели и очакване на дъжд, който през това лято също е излязъл в  отпуска. Високо в небето кръжат два сокола и предупреждават преминаващите, че пазителите на града са тук.
Разлог е град, в който по това време можеш да срещнеш много хора. Става ти ведро, като разбираш, че жителите му не страдат от липса на възможности за професионална реализация, както е станало в почти цяла България. Но не се залага само на търговия и дребно предприемачество. В града са преселени много и важни национални проекти в областта на културата и спорта. От няколко години своето място тук намери Международната лятна академия за талантливи деца и младежи от цял свят „Огънят на Орфей”.
Фондацията, ръководена от енергичната и духовна музикантка и поетеса Евгения Тагарева, краткосрочно обучава децата и младежите в ценностите на нашето време в областта на фотографията, изобразителното изкуство, пеенето, на различни музикални инструменти и разбира се – изящното слово.
С поетесата Румяна Николова сме поканени да запознаем пишещите младежи с новия код „квантова поезия”. Когато човек разговаря с хора, жадни за знания, винаги сверява своя творчески часовник. Разговорът ни тече в посока наистина ли я има тази поезия и какво точно представлява. И става въпрос не само за поетична форма, изразни средства, но и за дълбокия смисъл на квантовата поезия, призвана да събужда морала на новото време със слово и любов към хората. Творческият клас се ръководи професионално от пловдивския писател и поет Петър Краевски. Този човек знае как да стигне до душите на своите питомци и ги кара да се чувстват щастливи, че са избрали поезията и прозата за свои духовни ориентири. Помага му поетесата Елена Диварова.
След вечеря всички участници в Лятната академия се отправят към рилския връх „Голак”, залесен с труда на жителите на Разлог. Хълмът вече е облечен в зелената премяна на млади борови гори и 400-те стълби догоре се оказват приятна разходка с много и поддържани  места за почивка.
На върха е слънчево и необичайно, защото панорамата е възхитително разнообразна, троична и величествена, пазеща в пазвите си древния град.
Мероприятието, предвидено за тази вечер е литературно четене на гостите от НПО „Квант и приятели”, които представят своя нов алманах „Духовност без граници”, издаден по повод на 70-годишния юбилей на МУ Пловдив. След това свои творби четат възпитаниците на Петър Краевски. Пълноценно се включват и музикантите от класа на доц. Стела Димитрова с изпълнения на китара, а художниците от класа на пловдивската преподавателка Вида Щипкова използват последните лъчи на залязващото слънце за пореден пленер сред природата. На концерта са поканени и граждани от Разлог, които не за първи път се възхищават на уменията на младежите.
На самия връх се намира наблюдателна спираловидна кула, близо до която се извисява самотен кръст. Хората от Разлог знаят, че този кръст е също техен покровител, защото е построен от православната църква след провидчески сън на местен жител, който така получил посланието да се съгради кръстът. Тази закрила се налагала заради големия брой пътно-транспортни  произшествия с отнемане на човешки живот.
Докато завърши концертът и обиколим забележителностите на върха, се стъмнява и ние бавно се спускаме към града.
На другия ден пътуваме по пътя на дантелените облаци. Те ни отвеждат вкъщи, а някъде зад нас остават пътеки от спомени – вълнуващи и дълбоки.

10.08.2015 г.